ПОПУКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУ̀КАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от попукам¹като прил. 1. Който е с пукнатини, по който има много пукнатини; напукан. Земята беше изгоряла, посивяла и попукана — като че зееше за вода. Ил. Волен, МДС, 221. Тя внимателно опипваше стъблата, попукани и високи. Ст. Даскалов, ЕС, 12. В полите на Трапезица е оцелял само калдъръмът, .. и две с попукани каменни зидове къщи. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 29. Дървото лежеше върху двата бряга непоклатимо, .. Тръгна с котешки стъпки по попуканата кора на легналото дърво. А. Каралийчев, ТР, 10. Наех стая с попукани, мръсни стени. ВН, 1960, бр. 2658, 4.

2. За устни, ръце, крака и под. — който е с изпръхнала, грапава и покрита с малки цеп‑

натини кожа; напукан. Мама посегна към прозореца до леглото си, взе чашата с вода и си накваси попуканите устни. В. Бончева, АП, 100. Подаде на смълчалия се планинец табакерата си с тютюн. Онзи я пое с едрите си попукани дърварски ръце и натъпка малката си глинена луличка. П. Здравков, НД, 150. Бай Атанас, .. любопитно наднича над картата и с големият си попукан пръст натиска реката Ели дере. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 19. Свиреше Мангафата .. Над стъпалото, точно до глезена, върху попуканата черна кожа опираше дългото ручило. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109.