ПОПУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПУ̀КВАМ1, ‑аш, несв.; попу̀кам, ‑аш, св., прех. Рядко. Правя пукнатини някъде, ставам причина нещо да се покрие с пукнатини, цепнатини; напуквам1, пукам. Тая насъбрана вода из шуплиците, кога ся смръзне или кога ся обръне на пара .., разпуща ся и разтяга ся, та попуква стените на шуплиците. Й. Груев, Лет., 1872, 233. Мечта, душата ми лежи пред мене нага, / попукали са устните ѝ жад и зной. П. К. Яворов, Съч. I, 169.
ПОПУ̀КВАМ СЕ несв.; попу̀кам се св., непрех. 1. Покривам се с пукнатини, ставам на пукнатини; напуквам се. Къщата вече се рушеше .. Дървеният таван на една одая на горния кат бе набъбнал от влага, резбите по него се бяха разкривили и попукали. Д. Талев, ПК, 91. Картините ще се попукат, докато ги привлечем до влака. Й. Вълчев, РЗ, 168-169. Всеки .. бързаше да види .. откъртената скала, за която .. бяха писали ..: "Съдовете по лавиците затропаха, мазилките се попукаха, картините се откачиха от стените, а хората изпаднаха в паника". Г. Белев, КВА, 122. Повя топъл вятър. Ледовете се попукват. ВН, 1959, бр. 2495, 3. Земята изпращяла. Попукала се. БР, 1931, кн. 8, 306.
2. За устни, ръце, крака и под. — кожата ми става грапава, изпръхва и се покрива с малки цепнатини; напуквам се, пукам се. Усети [Момчил] остра жажда. Устните му бяха засъхнали и се попукаха. А. Каралийчев, ЛС, 17. Бях като замаян. Краката ми бяха подкосени, зъбите ми тракаха, а устните ми се бяха попукали. Г. Белев, ПЕМ, 51-52. Виждаше как се попукват сухите им, побелели устни и под притиснатите зъби избиват дребни капки кръв. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 370.
3. За плат, дреха, обувки и под. — ставам на цепки, цепнатини, обикн. на много места; напуквам се, пукам се. Мине се месец-два и току видиш, че широките отгоре му дрехи изпълнили се, даже и попукали се къде плещите му. Китка V, 1876, кн. 14, 12. Ботушите на краката му се попукали, а из пукнатините месо набъбнало. Китка V, 1887, кн. 1, 11.
ПОПУ̀КВАМ2, ‑аш, несв.; попу̀кам, ‑аш, св., непрех. 1. Пукам малко, слабо, леко или известно време. Още малко попукаха съчките и огънят угасна.
2. Само несв. Пукам малко, слабо, леко от време на време, понякога. Червеникавият пламък на лампата от време на време се полюшваше .., фитилът тихо попукваше. Ем. Манов, ДСР, 342. Дървата попукват, клоните поскърцват и сякаш ронят замръзнали сълзи. Кр. Григоров, Р, 119. В червения кръг на жарта попукват немирни въгленчета. Цв. Ангелов, ЧД, 230. Ето ме горе. Дървото се олюлява и леко попуква — ту се приближавам до един полупрогнил стар салкъм, .., ту се отдалечавам. П. Велков, СДН, 29.
3. Остар. Изпуквам1. Сградата се разлюля, стените попукаха. Хр. Смирненски, Съч. III, 112.
ПОПУ̀КВАМ3, ‑аш, несв.; попу̀кам, ‑аш, св., непрех. Разг. Неодобр. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. с предл. от. Умираме много на брой или всички; изпуквам2, измирам. Добре, че учебната програма беше не само напрегната, но и пренапрегната, та поддържаше високия градус, иначе щяха да си попукат от студ момчетата. А. Станоев, П, 130.