ПОПУКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУ̀КВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от попуквам¹ и от попуквам се; напукване¹. Ще стане това, което се получава при замръзване на вода в запушено стъкло — попукване, разрушение! Ст. Волев, МС, 30-31. Комисията е установила, че попукването на таваните се дължи на конструктивни грешки, допуснати от строителите .., а попукването на стените — на лошо направената зидария. ОФ, 1950, бр. 1785, 2.

ПОПУ̀КВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от попуквам²; изпукване¹. Човекът се повъртя вкъщи и сред тупането на разбоя долови попукването на гредите. Й. Радичков, В, 34. Дълго не заспивах, заслушан в звънката им [на капчуците] песен, .., в тихите попуквания на таванските греди. Г. Марковски, СК, 59.

ПОПУ̀КВАНЕ³, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от попуквам³; изпукване², измиране.