ПОПУЛИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУЛЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Политически похват, начин на политическо поведение и действия за спечелване доверието на обществото от съответна партия и под. чрез лъжливи обещания и привидно съгласие с желанията, настроенията на хората. Пражкото койне .. изпълнява функциите на общ разговорен език. Официалните речи на политиците и държавниците, .. се водят на устната разновидност на книжовния език, .. Президентът на Чехия .. бе произнесъл реч .. на койне и това бе възприето като популизъм. М. Виденов, УС, 160. Трябва ли НС [Народното събрание] да изхвърли пепелниците? Ако ще правим популизъм, постановлението на правителството е безсмислено. Ако ще го правим, както е в цяла Европа — да се пуши само на определени места — тогава да. С, 2000, бр. 2807, 3. Това, което позволява на новата преса да се държи като потенциална власт, може да бъде резюмирано в понятието популизъм — .. Новата преса се заема да защитава "народа" и да говори от негово име. Ив. Знеполски, НПП, 173. Думата купон не се е освободила напълно от жаргонната си багра. Затова ако се появи в речта на политика, тя те кара да мислиш, че това е поредната му проява на популизъм. Вл. Мурдаров, ДДЕС, 161.

— От фр. populisme.