ПОПУЛЯРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУЛЯ̀РНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на популярен (в 1 знач.); общодостъпност. Популярността на беседата

беше голямо нейно достойнство. △ Популярност на изложението.

2. Широка известност и обикн. обществена симпатия към някого или нещо. Има два типа литературни произведения: популярни и непопулярни. У нас съществуват тенденции популярността да се отъждествява на всяка цена с художествената стойност. Ив. Попиванов, Пл, 1969, кн. 6, 56. Хаджийски завоюва своята истинска популярност и достигна до съзнанието на нашия народ главно чрез и с помощта на списанието на проф. Михалчев. Е. Каранфилов, Б III, 259. Преди години лекоатлетическите състезания бяха моята слабост, тогава любителите им се брояха на пръсти, но постепенно спортът доби популярност и аз се отказах. Р. Балабанов, ТБК, 50. Историята сочи, че в средновековна България те [надписите] са се ползвали с особена популярност. Диал., 1990, бр. 28, 12.

— От рус. популярность.