ПОПУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; попу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и (рядко) прех. 1. Пуша1 малко, известно време. Той [Миле] попита някакъв майстор с кожена престилка, излязъл да попуши навън, къде се намира съветът. Д. Бегунов, ЧОД, 37. Сутрин ще стане, ще закуси .., ще попуши с лулата си и хе, като подскочи слънце, ще иде на работа. Й. Йовков, Разк. III, 33. — Даскале бе — повика Яшар .. — Дай ми още една цигарка, бе .. Моята жена един фас не ми даде .. Дай ми да попуша. Ив. Венков, ХКН, 33. Поседяхме на поляната, попушихме. Й. Радичков, НД, 219. Бил гледа учудено непознатия. Наистина ли той иска да се срещне с такова неинтересно момче, така глупаво стегнато в тази ливрея? Да попушат и да поговорят. Б. Йосифова, БЧМ, 175.
2. Само несв. Пуша1 малко от време на време, понякога. Емилия бе попушвала първата година като студентка, когато попаднеше в компания, но след като се събра с Петко, под негово влияние забрави дори вкуса на тютюна. Ст. Даскалов, СЛ, 224. В петъчен ден, .., се отправяше за средището. Кукваше под стряхата на джамията и попушваше с пръстената си луличка тютюнец. Б. Несторов, СР, 179. Не ядях нищо, освен дето понякога попушвах по една цигарка. Св. Миларов, СЦТ, 183. попушвам се, попуша се страд.