ПОПУЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПУ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; попу̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попу̀снат и попу̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Остар. Допускам, позволявам, разрешавам. В това прошение ся молим Богу да не попуща на нас такова изкушение. Хр. Данов, ППК (превод), 106-107. Те [турците] от снизхождение към поданиците си по внушението на гърците попустиха да ся съсредоточи всичката черковна власт в техни ръце. Ч, 1871, бр. 19, 591. В това време попусти Бог в Болгария голям глад и мор. Хр. Павлович, Ц, 30. Р. Моор (с голяма тъга гледа на небото): О, само в тоя час не попущай слабост в душата ми! Само в тоя час ме подкрепи! Н. Бончев, Р (превод), 114.
2. Остар. и диал. Пускам. — От мене да знаеш: уста да имаш — язик да немаш. Язико си има место зад зъбите, напред го не попущай — он кости нема, ама що кости е строшил. Ел. Огнянова, НШ, 34-35. Неговий [на митрополита] писари, .. не попущат един бан (пеняз) на най-бедная вдовица! БДн, 1857, бр. 12, 5. Черно са юрле виеше. / Как го соколи видяха, / Стоян си соколи попусна. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 219. Девер снаха водеше / за ръчица .. / — Ой девер'о, братко л'о, / попусни ми ръчица. Нар. пес., СбНУ IV, 41. Направи шайка мъничка, / та я из море попусна. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 200. // В съчет. със същ. хабер. Изпращам, пращам. Майци си абер попусни, / зиде вечера да прави, / .., / зиде ще чилек да дойде. Н. Кауфман и др., НПРК, 397. — Молчи, Исеин, не плачи, / ний щим хабер попусна / да си ти коща оградот. Р. Ангелова, НПСР, 400.
3. Остар. и диал. Напускам, оставям. Селените попуснаха работата си, гледаш ги, тръгнале от село в село да търсят изследователите. Ил. Блъсков, СК, 18. Марко Дафини говори: / — Ща да тя, либя, попусна, / че вяче не си хубава. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 200. попущам се, попусна се, попустя се страд.
ПОПУ̀ЩАМ СЕ несв.; попу̀сна се и попу̀стя се св., непрех. Остар. и диал. 1. Пускам се. Иванчо въже юлови, / че на бесилка изкочи [изкачи] / .. Докога ние ще търпим / тез турски черни неправди, / .. ? / Тъй като каза Иванчо, / той са по въже попусна, / .., / че са Иванчо юбеси. Д. Осинин, ЗГ [еа]. Аз [овенът] си Тунджа нагазих, / че ти стадото поведох. / Сичките, Лальо, минаха, / най-наподиря вървеше / едно ми малко кюрпенце / и аз са, .., попуснах, / та си и него изведох. М. Арнаудов, БНП I [еа].
2. Отпускам се. През другата вечер са сбрали да вечерат .. на ено софро, та дано и копелето са попусне, да са не срами толкова. СбНУ IV, 132. Въжето ся попуща. Н. Геров, РБЯ IV, 200.