ПОПУЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУЩЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Обикн. с предл. по. Допускане, допущане; попущане. Нали е непобедима божата правда и нали по божие попущение агарянците бяха пред стените на престолния град? Ем. Станев, А, 202-203. По попущение божие, налетя с безчислено войнство нечестивий Ногай, та оплени царството и много кръв християнска проля неговата десница. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 169. Като та гледам тъй жив и здрав, аз мисля, че ти прегрешаваш на Бога, като дотолкоз плачеш над това, що е станало по негово попущение. Ил. Блъсков, ПБ III, 68. Чрез попущението на всесилния промисъл, .., не зная по какъв начин с него се сбъдна онова Йеремиево псалмопение, в което се казва: "Пътищата на Сион тъгуват". О, 1977, кн. 10, 39.