ПОПЪЛЗНОВЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪЛЗНОВЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Скрито намерение, скрит стремеж или прикрити действия да се постигне, направи нещо. Едно попълзновение за двуженство се е случило преди 7-8 години в Ракитово. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 55. Едно от главните дипломатически задължения на Леонтиев в Одрин е било да следи за попълзновенията на католическата пропаганда сред българите. Т. Жечев, БВ, 153. Начович .. предупреди агентите и преди Портата да е съчинила окончателно тоя документ, европейските кабинети се съвещаваха как да действуват в Цариград, за да отклонят Портата от опасните ѝ попълзновения. С. Радев, ССБ II, 499-500. Всичките военни подвизи на нашия народ .. винаги са били един наш съществен отпор срещу чужди нашествия и зли попълзновения. Дем., 1990, бр. 46-47, 4.

— От рус. поползновение.