ПОПЪЛНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪ̀ЛНЯМ, ‑яш, несв. (рядко); попъ̀лня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Попълвам. Той .. беше се оженил за дъщерята на най-големия богаташ — .., кандидат за народен представител — попълнял листата на партията, която тогава управляваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 92. Работниците .. попълнят своите знания. Г. Георгиев, Избр пр, 140. Християнската аристокрация, за да не изгуби предишните си богати владения и големи правдини, приемала е мохамеданската религия и попълняла е редовете на турските великаши. Д. Маринов, ИБЛ [еа]. "В сръбския епос са възсъздадени ясно онези херои, за които у българите в повечето случаи се е спазил само смътен спомен. И поради това със сръбския епос трябва да попълняме българския". Б. Пенев, ИНБЛ [еа]. попълням се, попълня се страд.

ПОПЪ̀ЛНЯМ СЕ несв. (рядко); попъ̀лня се св., непрех. Попълвам се.