ПОПЪТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪ̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се намира, разположен е на път или близо до път; крайпътен. Боян .. в кабината набелязва на тефтерчето си нещо по доклада и чува по някой попътен високоговорител същата мелодия. Л. Александрова, ИЕЩ, 139. Друг вид хора не се мяркаха из попътните кръчми. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 334. В долината на Пяндж на магистралното шосе Хорог-Душанбе е разположено селището Рушан, важна попътна станция. Ст. Петров, П, 141. Черната кола се отбива леко встрани, а моторът ѝ тихо ръмжи край попътните върби. К. Странджев, ЖБ, 147.

2. Който се движи в едно направление, в еднаква посока с някого или с нещо. На връщане към града той мина през Осеново, .., преспа там и на следния ден отпътува с един попътен камион. Ем. Манов, ДСР, 324. Той [вятърът] вдигна голяма вълна зад кърмата, но тя не се отрази върху стабилитета на кораба, защото беше попътна. С. Чернишев, ЛО, 132. // За вятър — който духа по посока на пътуването, плаването и е благоприятен за пътуване. — За колко време ще стигнем на Кокосовите острови? .. — За две седмици, а може би и повече. Но ако задуха попътен вятър, ще стигнем много по-бързо — отговори старият моряк. М. Марчевски, ОТ, 33. ‑Теченията пак са ме отнесли на юг .. Изтървах попътните ветрове в глупави интервюта за радиовъзела и сега ще трябва да чакам да задухат пасатите! Г. Друмев, СМ, 15. "Севастопол" умело маневрираше около най-южната точка на Африка, като използуваше попътния мусон. Гр. Угаров, ПСЗ, 74.

3. Който е свързан с пътуване или тръгване на път. Бях прочел книгата на Челкаш "Страни близки и далечни", .. осмива ония, които започват пътеписите си с изпращането на летището, .. Бях решил да не пиша нищо за тоя попътен ритуал. Ал. Гетман, ВС, 10. Дойде денят на отплаването .. — Попътно оживление! — заговори Роземиш. — Забелязвате ли как работят? Н. Антонов, ВОМ, 184-186. Горят лицата от попътна треска / и суетливо всеки е зает. Н. Марангозов, ЯВ, 7. Във лъч се превръща огромната южна луна, / за да служи на своя поет за попътна тояга. Л. Даскалова, Ст, 110.

◊ Попътен вятър. 1. Пожелание към моряци за щастливо, успешно, безаварийно плаване. Премиерът .. пожела на моряците да пазят честта на името "Дръзки", попътен вятър и "седем фута под кила". Д, 2005, бр. 255, 5. 2. Разш. Пожелание за успех, за наличие на благоприятни условия, обстоятелства за осъществяването на нещо. — Освобождавам те от всякакви задължения. Тръгвай и — попътен вятър. Но да дойда и аз с теб, само за да се утешиш, че си добра майка, .. — няма го майстора. К. Кюлюмов, ПШ, 60. 3. Условия или обстоятелства, които благоприятстват осъществяването на нещо. — Та кой сте вие, ..! С що, дявол да го вземе, се занимавате и какъв попътен вятър ви е докарал тук? ОФ, 1950, бр. 1737, 4. Мъдрият .. знае, че благоразумието и предпазливостта изискват да използваш

попътния вятър и да се съобразяваш с обстоятелствата. Б. Цонева, ИЖМ (превод), 173.