ПОПЪТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪТУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Пътувам известно, обикн. малко, кратко време. Излязоха на булевард "Витоша" и там взеха трамвая. Оказа се, че София не е толкова голяма и е достатъчно да попътуваш двадесет минути, за да стигнеш другия ѝ край. Ем. Манов, ДСР, 274. Решиха да попътуват още малко, докато да се мръкне, да завържат лодката някъде на по-затулено място .., да пренощуват. Г. Караславов, Избр. съч. V, 342-343. Ние за малко не отидохме до Женева, но решихме да се върнем в Марсилия и от Генуа да попътуваме из Италия. Л. Александрова, ГЧ (превод), 568. А във влака той сяда до него. Не му е пътят до София. Но сяда да попътува с него. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 14. Нека попътуваме повечко: да излезем в Балтийско море. С. Бобчев, ПОС (превод), 173.