ПОПЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Разг. Ръкополагам някого за свещеник; запопвам, опопвам. Из показанията на индексът може да бъде извлечен следующият ред лъжовни книги и басни от поп Еремия: за кръстното дърво; за св. Троица; за Христа, как са го попиле. СбС, 93. Досега за простотата и лошавините на священиците ся оправяхме с нерадението и недоброжелателството на гръцките владики, които за пари попяха кого завърняха. КН, 1873, кн. 4, 59. Виждали сме как са ся мъчили те [поповете] да възпрат ненужното размножавание на священството, но гърците владици .. пристоявали са и пристояват да ги попят достойни и недостойни. Г, 1863, бр. 6, 47. попя се страд.

ПО̀ПЯ СЕ несв., непрех. Разг. Ставам поп; запопвам се, опопвам се. Свещеника ни Паскал Желев се много зарадва, че отказах да се попя. М. Кънчев, В, 150. Попът откъсна от стената образа на императора .. и го скъса. — Ти си полудял, бре! — казаха му .. "Щуро се попи, лудо се калугери!" — изръмжа един гърбав чорбаджия. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 128. Един задлъжнял бакалин са готви да са попи и търси да си купи за стотина гроша четво наготово. П. Р. Славейков, СКНГ, 49. — Вопросът тогава ще са реши. Я да хванем ние да са попим. Хр. Ботев, Съч. 1950, 124.