ПОРАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀ДВАМ, ‑аш, св., прех. 1. Радвам малко или за кратко време.

2.Остар. Зарадвам. Преди няколко месеца се напечата брошурка под заглавие "Програми на габровските училища", която не може да не порадва секиго, който се интересува с училищнийт въпрос в България. Н. Бончев, Съч. I, 145. Не си знаела как .. да ми порадваш живота. В. Попович, Съч. [еа].

ПОРА̀ДВАМ СЕ св., непрех. Радвам се малко или за кратко време. — Като се оправи времето напролет, ела в Търново, бабо. На мене ще гостуваш, да ти се порадвам. В. Геновска, СГ, 183. — Добър стопанин си, щом знаеш навреме да преореш и засееш, и на родитба да се порадваш. Н. Каралиева, ЗБ, 17. Той подигна пак завесата на прозореца — къщата насреща тънеше в мрак. Ангелика спи. Ами утре той пак ще я види, ще чуе гласа ѝ, ще ѝ се порадва. Д. Талев, ГЧ, 98. Работата го бе налегнала и той нямаше никакво време .., да си почине, да поеме свободно глътка въздух и да въздъхне от облекчение, като се порадва на спокойствието и тишината. Ив. Мартинов, СНУ, 50.