ПОРАЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЖА̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар.); поразя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Поразявам. Кисов .. излезе на бойната линия и даже задмина батареите на Стоянова и Тантилова .. Почна се срещу Келташ обща атака. Батареята на Тантилова, която обстрелваше височините, спря огъня, за да не поражава своите. С. Радев, ССБ I [еа]. Храбрите шпартанци с големи щитове в една ръка и с дълги копия в друга толкова вещо ги [персите] поражавали, чтото в два дни изтребили хиляди неприятелски солдати. Г. Йошев, КВИ (превод), 67. В 1866 год. той [Достоевски] поражава всички с художествено написаний роман "Преступление и наказание". С. Бобчев, Н, 1882, кн. 1, 28. Михайловский .., кога говореше, не поражаваше събеседниците си с набор думи, често хубави .., но често колкото .. поразителни, толкоз и нескромни. Лет., 1876, 39. поражавам се, поразя се страд. Цели стада, многочислени тълпи хора получават все в едно време таквизи действия [разтърсвания от гръм] и изведнъж ся поражават, .. повредата ся забележва в долните части на тялото. И. Гюзелев, РФ, 441-442. От Ветхия завет вниманието на читателя се поражаваше от разказите за сътворението на света, .., за съдбата на първия человек. Г. Колушкий, ИБЛ (превод) [еа].

ПОРАЖА̀ВАМ СЕ несв. (остар.); поразя̀ се св., непрех. Поразявам се.