ПОРАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРА̀ЖДАМ1, ‑аш, несв.; породя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Ставам причина да се появи, да възникне нещо; причинявам, създавам, раждам. Бяха тия първи пролетни дни с ведро и синьо небе, .., които възбуждат, опияняват и пораждат неутолима любов към живота. Й. Йовков, Разк. I, 46-47. — Ще направим ветрени [мелници], бе дядо Корчане — засмя се Дъбакът .. Тая шега породи в главата на Дъбака мисълта за ветрена мелница и планът ѝ зарасте в ума му. Елин Пелин, Съч. I, 169. Злото зло поражда, както е казано. Ст. Загорчинов, ДП, 287. Докато миналото поражда у него [Паисий] възторг, сегашното го изпълня със скръб и съжаление. Б. Пенев, НБВ, 56. Жирондистите прокарали закон за пълна свобода на житната търговия в момента, когато населението гладувало. Гладът и лишенията породили недоволство сред работниците, дребните занаятчии. Ист. VIII кл, 53.
ПОРА̀ЖДАМ СЕ несв.; породя̀ се св., непрех. Възниквам, появявам се; раждам се. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 281. Чел съм в книги и съм чувал, че между мъж и жена се пораждало нещо, което се нарича "любов". Д. Кисьов, Щ, 279. Радост и мъка — .. се породиха в душата ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 298. На следващото занятие той беше с понижено настроение .. Нямаше между тях онова разбирателство, което се бе породило между него и момчетата от другата група. В. Райков, ПВ, 79. Що е животът? Ето един въпрос, който се е породил оттогава, от‑
когато има човек на земята. ПН, 1932, кн. 1, 1.
ПОРА̀ЖДАМ2, ‑аш, несв.; породя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разг. За жена — раждам друго, следващо дете наскоро след като съм родила предходното. Севастия дори нямаше време да пригласи четирите си деца, които беше породила едно след друго. Кр. Григоров, ПЧ, 69. — Що ме роди, моя мила мамо? / Що ме роди, та ме не породи / я по брата, я по мила сестра? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 18. — Фала Марко, фала мили синко, / ка те родих, а я ти породих, / породих ти брата Андреаша. Нар. пес., СбНУ Х LIII, 16.
2. Остар. и диал. Раждам; добивам2. Породи Аглайда сина, / кого беше желала отдавна. Н. Огнянович, ЖА, 18. Ей, дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, / .. / Бездеткини, с рожба затруднили / и непразни, леко породили. П. Р. Славейков, НМК, 73-74. Блага тая майка, / що е породила такъв юнак, / блага и оная мома, / що кю си оди [води] такъв юнак! Нар. пес., СбАД, 128. Рада Ивану думаше: / — .. / Жени се живо и здраво, / пораждай челяд размесна, / момчана и момичана. Нар. пес., СбВСт, 689. Породило пусто лозе, / сека гижа шиник грозде, / от каланица — чъбър вино. Нар. пес., СбВСтТ, 666. ● Нар.-поет. Пород да породя. Стана девет годин време, / как водим Елена невеста, / оти нема пород да породи / или мъжко, или женско. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 90.
ПОРА̀ЖДАМ СЕ несв.; породя̀ се св., непрех. Остар. и диал. 1. Раждам се. Само едно дете си имала. Моите са две, ще ги съберем наедно, не са много... И да се породи някое, всяко ще си е с късмета... Кр. Григоров, ПЧ, 148. Знай, че ми са е родил син: .. велико благодарение воздавам Богу не толкова заради рождението на детето, колкото .., защото са е породило на твоето время. Р. Попович, Х, 96. Щом са породеше някое негово кръщелниче, то простия му баща, обрадван .., че ще кръща детето му .. гражданин, че още и хаджия, .., впряга биволите и са потътря да калесва кръстника. Ил. Блъсков, ПБ I, 65-66. С една мощна ръка като изтеглева Рома от грамадата на развалите и на пепелта, .., насилил вечний град да са породи пак .. славен. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 20-21. — Мари, дъще, разбойнице, / ..! / Откак си се породила, / аз не съм си почивала. Ц. Церковски, Съч. I, 189.
2. За жена — пораждам2 често, раждам деца често, скоро едно след друго. Породила се Петкана, / девет е шчерки родила / и па е трудна, дебела. Нар. пес., СбНУ ХLI, 415.