ПОРАЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀ЗА ж. Остар. и диал. Поразия (в 3 знач.). Седем ангели .. държаха седемте последни порази, защото с тях се свърши Божият гняв .. едра градушка, .. валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма. Библ., 1496-1497. Трябва ниско да са стрижат космите им [на косите на децата] и сяка неделя да ся мият заедно с трици или със сапун, което ще служи като най-добро предохранително средство, както и срещу болестите на кожата на главата, тъй и срещу поразите. Лет., 1876, 108.

◊ Пия (напивам се / напия се) до пораза. Диал. Пия (напивам се, напия се) много, прекалено. На третия ден те отново се намериха в кръчмата. И пиха повече от всеки друг път, пиха до пораза. П. Михайлов, ПЗ, 177. Пораза<та> да те порази. Диал. Възклицание за изразяване на силно недоволство, възмущение от някого или клетва, проклятие към някого. Говорила, че уж се била годила за доктора! .. Кой ли пък ѝ вярва? Вещицата, бива я само за таквиз — на̀ — поразии. Пораза да я порази! Й. Йовков, М, 133-134. Втора [орисница] рече и прирече: / "Пораза да го порази! / Неговий живот да мине / в пот и кървави сълзи". П. П. Славейков, Събр. съч. I, 26.