ПОРАЗБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗБЍРАМ, ‑аш, несв.; поразбера̀, ‑ѐш, мин. св. поразбра̀х, св., прех. 1. Разбирам малко, донякъде, в някаква степен. Емилия се раздира като разкаяно отдън душа дете. Петко поразбра какво бе станало тая вечер и се зае да я утешава: — Стига сега! Разбрахме се! Ст. Даскалов, СЛ, 248. Някой ми извика. Обърнах се, войници, румънци .. Ти, кай, знаеш ли къде е Антимовският хан? Как да не зная, рекох — аз им поразбирам от езика. Й. Йовков, ВАХ, 105. — Трябва да поразбера какви са тия бунтовници, да разбера в каква каша е забъркан проклетият кафеджия. П. Стъпов, ЖСН, 23. Андрей Кутулата, .. бе изпратен .. да поразбере дали кооператорите още преди да излязат на полето ще се скарат и сбият на площада. В. Нешков, Н, 386.

2. Остар. и диал. Разбирам. — Добре се сети, Младене. Бива те за такива работи, .. — Ех, поразбирам ги тях, бае Стойко. Т. Влайков, Съч. III, 276. Откак поразглядахме храната и поразбрахме доколко всяко едно ястие ся смила, .., сега не ще ни бъде мъчно да отговорим на питания. КН, 1873, кн. 5, 21. В първите три години ученикът са приготвюва .. да може свободно да прочита, да пише и да поразбира сичко онова, що чете и пише. У, 1871, бр. 1, 259. Позачул ли си, Стоене, / поразбрал ли си, / че ти са з'оли [взели], Стоене, / главеницана [годеницата]? Р. Ангелова, НПСР, 301. Ка получи Вела .. / .. девет .. писма, / све е Вела поразбрала / що ю пишу девет мили сина. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 47. поразбирам се, поразбера се страд. и взаим. — Хм... така ли кайш! Значи са били прави и другите работи, дето се разправят за тебе! Я ела, .., да му ударим по едно и! — да се поразберем. Й. Вълчев, СКН, 211.

ПОРАЗБЍРАМ СЕ несв.; поразбера̀ се св., непрех. Разбирам се малко, донякъде.