ПОРАЗВЕДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗВЕДРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразведря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разведрявам малко. Щом се показа навън, лекият прохладен повей го поразведри. Т. Харманджиев, Р, 79. Слабият успех беше ги поразведрил, но за минута. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 153. Дечев поръча на келнера да донесе бутилка токайско вино. Кехлибареното питие, .., ги поразведри, но тонът на разговора не се промени. Х. Русев, ПЗ, 197. — Абе хората не са лоши — зафана Прангата, поразведрил малко навъсеното си чело. Т. Влайков, Съч. III, 251. Разговорът поразведри атмосферата. Надя се усмихваше. Ем. Манов, ДСР, 82.

2. Само несв. Разведрявам малко от време на време, понякога.

ПОРАЗВЕДРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поразведря̀ се св., непрех. 1. Разведрявам се малко. — Хайде сега да отидем към Марица. Знам, че не си поетична натура, но все пак не е лошо да се поразведриш. Особено след такава бурна и неспокойна нощ. К. Калчев, ДНГ, 96. Като доде Великден, като се посбере и повиди с тоя, с оня, давно и той да се поразвесели и поразведри. Т. Влайков, Съч. II, 31. — Какъв очаквахте да бъда? — Тъкмо такъв, какъвто сте! — гласът ѝ се поразведрява. Бл. Димитрова, ПКС, 234. Бях излязъл на двора да се поразведря. Кр. Григоров, Р, 234.

2. Само несв. Разведрявам се малко от време на време, понякога. Свило се сърцето на бай Рашко. Но нали той повече по къра — поразведрявал се малко, ала не било така с майката. РД, 1950, бр. 143, 2.