ПОРАЗВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; поразвлека̀, поразвлечѐш, мин. св. поразвля̀кох, поразвлѐче, прич. мин. св. деят. поразвля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. поразвлѐкли, прич. мин. страд. поразвлѐчен, св., прех. и непрех. Развличам малко. Иван я гледаше плахо. "И това ли ще ни сполети!" — чупеше отчаяно пръстите си той и не знаеше какво да ѝ продума, как да я разтуши, да я поразвлече малко. Г. Караславов, Тат., 243. — Това бедно животно [старата Сива] всякога познава рожбата си — каза Герман с намерение да поутеши и поразвлече малко Марийка. М. Балабанов, ДБ (превод), 46. — Честит съм аз, / тоз безизкуствен разказ / ако поразвлече ви малко. К. Христов, ПХ (превод), 91-92.

ПОРАЗВЛЍЧАМ СЕ несв.; поразвлека̀ се св., непрех. Развличам се малко. Искаха само да се поразвлекат и да погледат. Сред голям кръг от войници свиреха двама души. Й. Йовков, Разк. I, 42. Ако сте боледували от грип, сигурно сте забелязали, че е много скучна болест, .. Първия и втория ден радиото се понася, на третия започва да действува на нервите. Книгите, ако опитате да се поразвлечете с тях, също досаждат. И. Петров, ПР, 81. Ще привърши набързо работата си и още наобед ще се върне в София .. Ще си отспи добре, ще се поразвлече вечерта и главоболието ще мине. Й. Гешев, ВТ, 124. Ваня съвсем внезапно ми каза, че заминава за Пейч — .. Какво го беше прихванало? Може би искаше да се поразвлече малко, да послуша музика в хотел "Надор"? П. Вежинов, НС, 14. Като усети младата девойка толкоз близо до себе си, Герман, който ся беше поразвлекъл и поразвеселил преди няколко минути, почна пак да губи и ума, и дума. М. Балабанов, ДБ (превод), 91.