ПОРАЗЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀ЗЀНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Руг. Поразник; пакостник, злосторник, поразилник. — Къде щяхме да го [теленцето] гоним, ако не беше това войниче... И тия поразеници, дето все отварят портата! — совна се [жената] и към децата. Г. Караславов, ОХ II, 26. И колкото знаеше за Хаджи Донка и за неговия поразеник ергенин, от няколко дни, .. се наслуша още два пъти повече. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 135. Той посегна и грабна китката. — Ух, поразеник — много ти приляга — девойката привидно се разсърди. Д. Стространов, ОП, 60. Току пред вас дойдоха заптиета и го дириха из всичките дупки. Какво му искат, поразениците? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 144. ^● Поразеник с поразеник<а (ът) >. — Казах ли ти, бре, да не влизаш тук, поразеник с поразеникът? Скоро вън! .. Детето вместо да излезе, шмугва се между краката на Божил, .. и изчезва през отворената врата. Н. Хайтов, ПЗ, 74.