ПОРАЗИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който поразява, прави много силно впечатление, смайва със своите необикновени качества, сила, степен на проява, необичайност и под.; удивителен, изумителен, изключителен. Една снимчица бе паднала от писмото върху масата ми. Взех я, .. — той с едно хубаво, елегантно, сякаш познато момиче — такава поразителна прилика с годеницата на индиеца от Бомбай! Д. Калфов, Избр. разк., 142. Направи ми поразително впечатление, че този двадесет и пет годишен момък, захвърлен в една фабрика между две села, .., беше осведомен с поразителна точност за всички културни прояви у нас. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 309. Макс забеляза как маската на безличие и на нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229. Ловеше [човекът] с поразителна леснина .. змии .. Отиваше там, където се окажеше, че има змия, започваше да свири с уста по един странен начин и змията излизаше от дупката си. Ем. Станев, ЯГ, 84. Поразителна е нейната [на църквата "Св. София"] височина . Ст. Михайлов, БС, 179.

2. Остар. Който поразява, унищожава, сразява физически; поразен². Но и тии покровители със сичката си храброст и опитност не можали за много да държат противо поразителните унски оружия. Г. Кръстевич, ИБ, 110. Победата, която сръбската войска под Черняева нанесе над Абду Керима, са припозна .. като победа бляскава за сърбите, а поразителна за турците. СПл, 1876, бр. 4, 13. // Който поразява, съкрушава психически; съкрушителен, убийствен, смазващ, поразен². Михайловский .., кога говореше, не поражаваше събеседниците си с набор думи, често хубави и увлекателни, но често колкото язвителни и поразителни, толкоз и нескромни. Лет., 1876, 39. Той умря във Вена, дето беше отишъл, .., по търговията си и мене се падна да им предам тая поразителна вест. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 575.