ПОРАЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРАЗЍЯ ж. Разг. 1. Неблагоприятна последица от действие, въздействие върху нещо, в резултат на което то се поврежда или унищожава; вреда, щета, беля. В новия рудник .. някой беше прерязал маркуча за сгъстен въздух и сипал в него пясък. Поразията беше малка, но случаят трябваше да се разследва. Х. Русев, ПЗ, 218. Бурята стихна късно след пладне. Улиците .. почерняха от разтревожен народ. Всичко живо бързаше да види какви поразии е сторила стихията. Г. Русафов, ИТБД, 19-20. — Те ми са най-верните пазачи! Тая кучка не дава нощем никому да припари тук! Откак я доведох, нямам някаква поразия. Ст. Даскалов, СЛ, 96. Тази година сушата направи немалко поразии. Затова една от първите задачи на кооператорите бе да използуват водите на Тунджа. РД, 1958, бр. 321, 2.
2. Обикн. с гл. правя и под. Проява, която създава неприятности, причинява щети и под.; пакост, беля. Черню бе направил първата детска поразия — покатерил се беше на нея [асмата], та я събори и татко му го хубаво наби. А. Страшимиров, А, 137. Беше гузен и разсъждаваше, че ако веднага си отиде, баба му може да се усъмни и да провери в дрешника, където и друг път бе правил поразии. Т. Харманджиев, КЕД, 70. Той [Савичката] почна да мисли каква поразия да сторят. — Хайде да му [на кучето] вържем една тенекия на опашката! А. Каралийчев, ПС III, 21. И други път се е случвало така, че когато извършеше голяма поразия за най-много бой, ще има някой гост, заради когото ще му се размине. Т. Харманджиев, КЕД, 159.
3. Неприятност, беда, нещастие; беля. Домиля на Тодор бедната Цонка — обича я .. Ще я вземе — нали я лъга... Ала .. си спомни думите, които му пратиха и майка, и роднини: — Ако е той, вкъщи да не се завръща. Не искаме такава поразия .. още по-много да ни накаже Господ. Ц. Церковски, Съч. III, 196. Старата Лоевица .. се интересуваше за държавите, които се биеха, .. и .. подпитваше дали няма да се сключи мир. — Няма ли да има край тази поразия? — подкачаше тя мъжа си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 118. Колко гладни гърла ще зинат .., без да има кой да им поднесе резен хляб! Лошото на бащата е поразия за децата. Той — взел-дал. А те? Ст. Чилингиров, ХНН, 182. Нашата [на мене и мама] разходка сдоби твърде печален характер, .. аз легнах болен .. Аз тъкма да се помъча да скова някое малко разказче .., макар че в главата ми никаква свестна и здрава мисъл при поразиите, които са ни налегнали, не може да прозябава. Ив. Вазов, НПис., 32-33. ● С предл. на. Под слънчевия пек земята се пропука .. Жабите .. ще измрат за вода; шугави овци забляха по прегорените мери, завиха из село и кучетата на поразия. П. Тодоров, И I, 32. На война ли е пак, на сиромашия ли, или е на поразия, ама едни светци се завъдили напоследък у нас, едни знахари и познавачи. Чудомир, Избр. пр, 291. // Прен. Епидемия, болест. Суха и слабичка се виждаше, пък откак беше се оженила за Минча, ох не беше казала. Та инфлуенци минаваха, та разни други поразии върлуваха — само тя не лягаше, само тя не се лекуваше. Г. Караславов, Тат., 107. — Кого ще видиш, като тия грипове са ги натръшкали всичките .. Бря! .. — потръпва Лозьо. — Да
не би и мен да нагазва тая поразия, какво такова ми лазна по гърба? В. Милев, РК, 155. Една данга, една невярна болест налетя по дечурлигата, замряха като мухи, .. Месец, месец и нещо трая поразията. Чудомир, Избр. пр, 92.
4. Прен. Руг. Обикн. в обръщение иличленувано. За изразяване обикн. на неприязнено, отрицателно отношение към някого или нещо. Но и след тази крамола Стойко не се стресна .. все работата му беше свършена наполовина .. — Тая поразия! Тая кукувица! — съскаше старата. — Тя [Севда] го подкокоросва, тя му дава тези умове. Г. Караславов, С, 157. Самодивите си подвикваха така, както бе чувала да си подвикват жените на колибарите, когато перат долу, на реката, или когато се събират по седянките: "Ей, мари!", "Поразийо недна!" Д. Мантов, ХК, 31-32. На прозореца отзад къщата, .. се почука .. — А бе, Джонко! — .. — какво дириш тука бре, поразийо? Дирят те и под земята! А. Страшимиров, ЕД, 107. Цапни го с някой кърпел това проклето куче .. Баба Гина .. почна да кълне отново: — Ци-ба! Ууу! Поразийо! .. дано и червата ти да се повлекат. Чудомир, Избр. пр, 28-29.
◊ На поразия1. Разг. 1. С гл. В голямо количество; извънредно много, прекалено. Харчеше на поразия. Колкото и да спечелеше, веднага ги прогуляваше. Й. Гешев, ВТ, 10. Сечели горите на поразия, продавали ги за гориво и строеж. Затова пресъхнали водите. Ст. Станчев, ПЯС, 87. Висок мъж .. продаваше царевица и на поразия ръсеше сол от бурканчето. Й. Попов, ББ, 14. 2. Със същ. В голяма степен; извънредно голям, прекален. Отникъде не полъхваше ветрец, никъде не се мяркаше нито едно облаче. — Както се вижда, и утре ще имаме пек на поразия. Г. Караславов, СИ, 67. На поразия2. Разг. 1. Зле, без успех. Залавя разни търговии, занаяти и работи, но във всичко се опари, всичко му вървеше на поразия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 93. 2. Само като вметнат израз. За беда, за нещастие, за проклетия. Баланът мислеше: на поразия секаш, все нему се случват несрети. А. Страшимиров, ЕД, 47.