ПОРАЗКРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗКРЍВАМ, ‑аш, несв.; поразкрѝя, ‑ѝеш, мин. св. поразкрѝх, прич. мин. страд. поразкрѝт, св., прех. Разкривам малко. Черенев поразкри очи, види се, това беше за него ново; .. каза: — Господин баща ви трябваше да се пусне отдавна. А. Страшимиров, Съч. I, 186. — Скланям, .., Витане, ама тия работи вечер им е времето... — замънка смутена от .. жар Калина. Сведе погледа си тя, ръката си прокара по гърдите и уж без да иска, лекичко ги поразкри. Ст. Вълев, БД ч. II [еа]. поразкривам се, поразкрия се страд. и възвр. Мариора веднъж ме накара да ѝ обръсна подмишниците, уж някаква екзема ѝ се появила. Поразкри се .. Аз, нали знаеш, мъжка работа, не можах да се сдържа. П. Славински, ПЗ, 133.

ПОРАЗКРЍВАМ СЕ несв.; поразкрѝя се св., непрех. Разкривам се малко. Те [коленете на Люба] се бяха поразкрили изпод затиснатата с тялото рокля при сядането и Люба подръпваше роклята да ги покрие. П. Славински, ПЗ, 286. — Купувам, продавам .. — за черноборсовец ме имат .. Пък разбрах, че си наш човек, та и се поразкрих — разкрих си конспирацията! — намигна насмешливо младият селянин. З. Сребров, Избр. разк., 17. Радка .. заговори ..: — .. Любовта е единствено олтарът, пред който трябва да се коленичи! Какво друго свято има, според тебе, мили ми съпруже? Панчо .. направо се сащиса, цели три години беше живял с Радка, пък на, едва сега започна да му се поразкрива с тези приказки. Ст. Вълев, БД ч. II [еа].