ПОРАЗКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; поразкъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разкършвам малко. Гостенинът станал, поразкършил рамене и отишъл да плисне лицето си с вода. Й. Попов, БНО, 119. Хрис‑

така започваше да дои и с двете ръце .. Позаболят го пръстите Христака и той ги поизтегне, ..; вчепче се вратът му и той го поразкърши насам-натам. Ил. Волен, МДС, 194. От време на време някой от другоселците се надигаше: ту жито в кошовете да сипе, .., ту .. снага да поразкърши. Г. Марковски, СК, 170. Той махна с ръка, поразкърши тялото си и оправи яката на бялото си сако. В. Геновска, СГ, 89.

2. Само несв. Разкършвам малко от време на време, понякога. поразкършвам се, поразкърша се страд.

ПОРАЗКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; поразкъ̀рша се св., непрех. 1. Разкършвам се малко. — Ей че хорце му тропнахме! .. — Здравата се поразкършихме. Г. Караславов, С, 104-105. Леко Алексов се изправя, поразкършва се, щото се е схванал — цял ден стои наведен над камъка. Й. Радичков, ББ, 85. — Донеси една стомничка вода от кладенчето — .. — че да види това гражданче какво е сладко яденето, като си се поразкършил хубавичко от работата. Л. Галина, Л, 71. Сепнат, .., той скача, изправя се и се поразкършва. Т. Влайков, Пр. I, 283.

2. Само несв. Разкършвам се малко от време на време.