ПОРАЗМЪРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗМЪ̀РДВАМ, ‑аш, несв.; поразмъ̀рдам, ‑аш, св., прех. Размърдвам малко; пораздвижвам. Най-възрастният от тримата поразмърда рамене под огромния си ямурлук, .., и неочаквано се усмихна. А. Гуляшки, ЗВ, 159. Овцата, .. пъшкаше .. тежко и отсечено, .. Тя я поразмърда дано стане, но овцата и не погледна стопанката си и все така умърлушено стоеше. Ил. Волен, БХ, 83. — Ние сме малко ей тъй — и той поразмърда пръсти до слепите си очи — не сме с всичкия си. Л. Стоянов, Х, 131. — Ако поразмърдаме работата си, можем и по десетак да притурим .. — Ще направим предложение. Д. Дублев, ПП, 20. поразмърдвам се, поразмърдам се страд.

ПОРАЗМЪ̀РДВАМ СЕ несв.; поразмъ̀рдам се св., непрех. Размърдвам се малко; пораздвижвам се. Някои от насядалите се поразмърдаха да сторят място на новодошлите и те насядаха и четиримата. Д. Талев, С II, 15. Готвачът се поразмърда на стола и столът изскърца под тежестта на тялото му. К. Калчев, СР, 60. Тресе го. Зъбите му тракат от студ. А не може дори .. да разтрие пръсти, да се поразмърда, да му се разиграе кръвта. Д. Мантов, ХК, 99. Видяла Пековица, че мъжът ѝ се поразмърдал, че почнал да развързва цървулите и да сваля спечените навуща. Й. Вълчев, РЗ, 24. — И на мене ми се иска да се поразмърдаме, нов вятър да повее и към нас. Но за предложенията сме говорили. Н. Каралиева, ДП, 6.