ПОРАЗНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀ЗНИЦА ж. Разг. Руг. Жена поразник; пакостница, злосторница. Тя скара и смрази братето помежду си, биеше свекървата си, и свекър си билѐ не слушаше — такава беше поразница. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 493. Стомахът му се беше свил на буца и не можеше да се отпусне. Тази червенокоса поразница е толкова изобретателна! Все измисля по нещо, .. Дали няма да се появи отново с някой нов, неочакван трик? .. — да го направи за смях точно по време на собствения му празник! Зл. Енев, ПП [еа].

Обикн. в обръщение или членувано. За изразяване на неприязнено, отрицателно отношение към някого или нещо (жена, женско животно и др.). — Да мя простиш, господарю, но той ми е годеник и ще мя земе. — Годеник той, не знам ли аз, че той ти е любовник, че не ви ли диря аз от толкоз време, и знаеш ли защо, мари поразнице недна? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 186. — Да беше врабец, господин поручик, .. ама такова хубаво канарче, ..! И да бяхте видели колко лакомо го ядеше .. А как я наругах, пустата му котка, но, .., нищо не съм ѝ направил,

чаках да се върнете и да решите какво да я правим, поразницата крастава. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа]. Ударил пак с кирката и пак звъннало. Избърсал запотения си врат и възвил глава към луната. А тя, поразницата, като му се ухилила, сякаш всичко разбрала. Ст. Станчев, ПЯС, 43.