ПОРАЗПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗПЍТВАМ, ‑аш, несв.; поразпѝтам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Разпитвам малко, отчасти. Срещам сегиз-тогиз по село един старец .. Поразпитах и узнах, че той бил някога наперен хубавец, .. първи игрохорец, по когото момите на тумби лудеели. О. Василев, ЖБ, 259. Човекът с фенера пръв пристигна, .. Излезе съвсем непознат, разпитва моя човек къде е правена каруцата му, .. Човекът с фенера поразпита, поразпита и си отиде. Й. Радичков, ББ, 30. Из пътя Райкина майка подкачи да поразпитва дъщеря си ту за едно, ту за друго от бостана. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 488. Кирил, тогава кмет на селото, сам я навестил, поразговарял с нея, поразпитал я как преживява. Ст. Марков, ДБ, 8-9. — Тези апаратчета вносни ли са? .. — Вносни! .. — И колко струват? — Шестстотин! — С батерийки са, нали? — С батерии! Искаше ми се още да поразпитам, но беше неудобно. ВН, 1960, бр. 2633, 4.

2. Само несв. Разпитвам малко от време на време, понякога. Султана постоянно го [Стоян Глаушев] наблюдаваше, .. Тя следеше живота му, .., поразпитваше го — все тъй набързо и уж случайно. Д. Талев, ЖС, 63. поразпитвам се, поразпитам се страд. и взаим. Споделихме — уви — колко много сме се изменили .. Поразпитахме се как сме, що сме, срещаме ли някои от бившите съученици. Сп. Йончев, С, 57. — Хайде спи, мой синко, па утре ще си поговориме повечко и ще са поразпитаме за едно, за друго. Л. Каравелов, Съч. V, 7. поразпитва се, поразпита се безл. Като стана дума за назначаването на Райко Вардарски, някои от общинарите се тегавеха: не го познавали, да се поразпитало за него. Д. Талев, ПК [еа].