ПОРАЗПРИКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРАЗПРИКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв. и св.; поразприка̀жа, ‑еш, мин. св. поразприка̀зах, св. (диал.), прех. Разприказвам малко; поразговарям2. — Хубаво ще бъде да се поговори с отец Неофант — обади се най-после Ивайло .. — Някой ще трябва да го види, да го поразприказва. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 158. — Нека най-напред бай Ставрю да иде при него .. да го поразприказва. Г. Караславов, Избр. съч. II, 19.
ПОРАЗПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв. и св.; поразприка̀жа се св. (диал.), непрех. Разприказвам се малко; поразговарям се. Слязоха долу към воденицата, да разгледат каруците, хората, да се поразприказват. П. Константинов, ПИГ, 154. — И днес биля виках на жената, хайде, .., да идем, та хем и стария Воденичар да видим, хем и с младите да се поразприкажем. Г. Караславов, ОХ II, 225. — Аз вече направих пазара! — Бре, че кога! — почват да ме разпитват другите и ме наобикалят да ми видят прасето. — Е, и колко даде за него? .. Поразприказвахме се, изпушихме по цигара и нашите заминаха за града, а аз си взех пътя за село. Й. Радичков, Скан. [еа]. Излезеш, та са събереш с някои си твои приятели и поразприкажете са за едно, за друго, почерпите са най-сетне и по една ракийца, и ето че ви дошло охота за ядене. Ил. Блъсков, ПБ III, 12.