ПОРАЗСЪЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗСЪЖДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразсъ̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Разсъждавам известно, не много дълго време. — Извиках ви нарочно и двамата — каза майорът. — Трябва заедно да поразсъдим... П. Вежинов, ВР, 247. [Те] поразсъждаваха, преди да се качат в колите си, за предимствата на Довил или Трувил пред Остенде или Ница, за ползата от високопланински престоявания. П. Спасов, ХлХ, 33. Дундака, който не изтърваваше нито един посетител на шивачницата, без да го разпитва за нови подробности или да поразсъждава на злободневната тема, казваше авторитетно: — Това лице е само вътрешно. К. Георгиев, ВНП, 72. Тя обаче находи в себе сили да ся отрече от мънички удоволствия, още и от онова, в което ся била привязала, .. Ако поразсъдим немножко по-добре, щем найдем, че всичко това не е толкоз леко да ся направи. С. Радулов, ГМП (превод), 51. Да поразсъждаваме върху един пример. Тяло се движи из Космоса със скорост, близка до скоростта на светлината. Внезапно то попада в силно гравитационно поле. ПЗ, 1981, кн. 10, 15.