ПОРАЗТРЕБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТРЀБВАМ, ‑аш, несв.; поразтрѐбя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разтребвам малко, набързо. Нали нямам жена, стаята се е обърнала на кочина. Реших да я поразтребя и да опера туй-онуй. Д. Кисьов, Щ, 200. Докато се сгрее водата, поразтреби масата и после измий чиниите. О. Василев, ЖБ, 103. Поразтребва едно-друго из собата, па излиза в къщи и запретва се там за работа. Т. Влайков, Пр. I, 130. А Кръстинка влезна в къщи да поразтреби и поочисти, за да посрещне по-добре новийт си гост. Ил. Блъсков, ЗК, 120. Найда скокна да принесе и нагоди паралията. Станаха и други момичета да поразтребят и да наредят възглавници окол паралията. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20.

2. Само несв. Разтребвам малко, набързо от време на време. Когато не беше на работа, майката поразтребваше стаята на сина си. поразтребвам се, поразтребя се страд.