ПОРАЗТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТРЍВАМ, ‑аш, несв.; поразтрѝя, ‑ѝеш, мин. св. поразтрѝх, прич. мин. страд. поразтрѝт, св., прех. 1. Разтривам малко, леко; поразтърквам. — Добре сме уж, ами детето нощеска го заболя главичката, .. — Напръскай го по главичката, поразтрий му челцето, и то ще се разнесе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 214-215. Поразтривам лицето му [на Кьороолу] със сняг и го свестявам. От страх завалията изгубил свяст. Д. Немиров, Б, 167. Той се тръшна до огнището и протегна крака си. Но когато тя се наведе да разгледа болното място и да го поразтрие, той я хвана за главата и пошушна внушително: — Нищо не ме боли, здрав съм като кочан. Г. Караславов, Избр. съч. V, 363. После войниците пиха вода от реката, поразтриха гърбовете и шиите на конете, .., духаха в шепи и потупваха с крака. А. Гуляшки, ЗВ, 160. Петко взе в шепата си зрънцата, поразтри ги и ги помириса. — Мухлясало! Това е от нашето жито! — развика се трескаво Тончо. — Хвърлили са го в реката, като са видели зор. Ст. Даскалов, СЛ, 73.

2. Само несв. Разтривам малко, леко от време на време.

поразтривам се, поразтрия се страд. и възвр. Друг каза, че е [кончето] настинало и трябва да се поразтрие. Й. Йовков, ВАХ, 204. Когато истина, се поразтривам с камфоров спирт.