ПОРАЗТУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразтуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разтушавам малко, леко; поуспокоявам. Стамо, надзирателят, вдигна тежка сватба, покани цялото село. И макар че годините не бяха за веселба, надойдоха хората — да погледат, да послушат музиката, да поразтушат ядовете си. НК, 1958, бр. 4, 4. Нему се искаше да разговори своя предшественик, та с туй да го поразтуши и да му понамали тъгата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 11. Тинка ще се поотпусне, ще си поизприкаже, каквото ѝ се е набрало на душата, някой път ще и да си поплаче. Колчо ще я поразтуши с благи думи и с милувки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 245. Ние ви благодариме задето ни почетохте та додохте да ни поразтушите на тоя весел празник — Великден, говорило момчето. У, 1871, бр. 1, 168. Само планината ме поразтушава от тъжните мисли.

2. Само несв. Разтушавам малко, леко от време на време. поразтушавам се, поразтуша се страд.

ПОРАЗТУША̀ВАМ СЕ несв.; поразтуша̀ се св., непрех. 1. Разтушавам се малко, не напълно; поуспокоявам се. На двора тя [Станка] срещна баба си Пинтовка, която, разтревожена от лошите новини за десети полк, беше се отбила при снахите си, за да се поразприкаже и поразтуши малко. Г. Караславов, ОХ I, 382. Старецът се пощура из раззеленилите се овощаци, дано да се поразтуши, но ядът му не преминаваше лесно. Ст. Марков, ДБ, 61. Минало се, що се минало, момъкът все мислел за горната земя. Една сутрин излязъл вън от града, да се поразтуши. Ран Босилек, Р, 115. Покрай Неаполский залив едно время имало нанизани като лебеди градове, .. Мнозина римляне дохождали тука, за да си поотпочинат от градските си грижи и работи, да ся поразтушат. Лет., 1874, 114. А най-напокон слабодушна жена нека гляда да ся поразтуши и поразвесели у някоя приятелка, познайница, или у природата, която всякога уноси чловеку душа. Й. Груев, КН 7 (превод), 18-19.

2. Само несв. Разтушавам се малко от време на време.