ПОРАЗТЪЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТЪЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразтъжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разтъжавам малко, леко; понатъжавам, понажалявам. След молитвата лицето му още повече се разведри и едва като си легна, рече: — Поразтъжи ме тая вечер Лазе .. — Що те разтъжи толкова? — Нели го знайш него... Той бере грижите на сички. Д. Талев, ПК, 817. Стайко гайдарджият, като поразтъжи сърцето на зрителите си, изведнъж обърна гласа на гайдата. Ил. Блъсков, ЗК, 43. Писмото от дъщеря му го поразтъжи. поразтъжавам се, поразтъжа се страд.

ПОРАЗТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; поразтъжа̀ се св., непрех. 1. Разтъжавам се малко; понатъжавам се, понажалявам се. Де да бяхме с тая чест, та всички майки блъгарки само да ся надеяха, да ся веселяха и да любяха, а най-много само понякога да ся поразтъжиха. Й. Груев, КН 7 (превод), 17. Поразтъжи се за родителите си.

2. Диал. Поразтушавам се. Все така му [на Пинтата] се падаше, .., че нито веднъж през това време не можа да си отскочи до селото. Зажъднял беше да види своите, да се порадва и поразтъжи с всичко онова, сред което беше израснал и което беше драго на сърцето му. Г. Караславов, ОХ II, 7. Дядо Иван беше се съвзел след тежкото боледуване, ходеше по двора, а когато денят беше хубав, излизаше извън селото, да се поразходи, да се поразтъжи. Г. Караславов, ОХ II, 392. — Дай на Найдичка да иде до София, бре! Може днеска да пущат — ами нали ще е грехота да го не види, а?... Пък и да не пущат, нека се поразходи, нека се поразтъжи, .. сиромашката. Г. Караславов, Т, 67.