ПОРАЗТЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; поразтъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1. Разтърквам малко, леко; поразтривам. Станка я поздрави, лелята трепна също като да се събуди от дълбока дрямка, .., поразтърка очи, нахлузи бързешком смачкани чехли, спусна се по стъпалата. Г. Караславов, ОХ II, 313. Тя заплака, после замлъкна и се отпусна, прилоша ѝ. Изведох я и я настаних в едно от креслата до прозореца. Поразтърках слепите ѝ очи и ръцете. П. Славински, ПЩ, 464. Братовчедът пипна гърба и раменете му, поразтърка го да се позатопли. Д. Фучеджиев, Р, 33. Старецът ме погледна изпод вежди някак недоволно. Помълча, поразтърка нервно челото и очите си с нацапаните си твърди пръсти. П. Славински, ПЩ, 246. Той го тупнеше приятелски един, два пъти по голия врат, после, задържал дланта си по-длъжко, поразтъркваше тъй, че да стане наистина приятно на погаления. Ст. Чилингиров, ПЖ, 29.

2. Само несв. Разтърквам малко, леко от време на време. поразтърквам се, поразтъркам се страд. и възвр. За да се освежи, той се поразтърка със сняг.