ПОРАЗТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗТЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; поразтѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поразтѐгнат, св., прех. Разтягам малко. Баба Доца недовиждаше вече, но като си поразтегна бръчките около очите, разгледа много добре и гладко причесаната му коса, и копринената кърпичка в джебчето на палтото му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 110-111. поразтягам се, поразтегна се страд.

ПОРАЗТЯ̀ГАМ СЕ несв.; поразтѐгна се св., непрех. Разтягам се малко, донякъде. А когато след малко огромният му кехлибарен цигарлък изпусна първите вълма ароматичен дим, стиснатите му сърдити устни се поразтегнаха и изрекоха вече кротко. Г. Русафов, ИТБД, 17. Няколко бодри никотинови вдишвания с пълни гърди по рецептата на йогите ме убеждават, че съм съвсем добре. Може би само нервите са се поразтегнали от продължителното чакане и затова сега дрънчат малко фалшиво на дебюта, но те ще се стегнат добре в самата игра. Б. Райнов, НН, 436. Под действието на тази [центробежна] сила, Земята е трябвало малко да се "поразтегне" при екватора и да се "посвие" при полюсите, като придобие форма на сфероид. НТМ, 1961, кн. 10, 21.