ПОРАЗХЛАБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗХЛА̀БВАМ, ‑аш, несв.; поразхла̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разхлаб‑

вам малко, леко, не докрай, напълно; поотхлабвам, поохлабвам. — Къде са ти гостите? — попита още на вратата председателят, .. Чак сега поразхлаби възела на връзката и откопча копчето на врата си. О, 1977, кн. 11, 15. И като се поизкашля и поразхлаби стягащия го якалък, произнесе с мазния си глас: — Господин министър. Кр. Григоров, Р, 220. — Лазар чува гласа на майка си, вижда съвсем близо лицето ѝ: — Да ти поразхлабя малко превръзката, Лазе... Д. Талев, ЖС, 455. "Така се вади тапа" — шегуваше се той, за да се ободри. Като упорствува с тая маневра близо час с кратки почивки помежду отделните щурмове, той сполучи да поразхлаби примката около бедрата си. А. Мандаджиев, ОШ, 91. поразхлабвам се, поразхлабя се страд.

ПОРАЗХЛА̀БВАМ СЕ несв.; поразхла̀бя се св., непрех. 1. Разхлабвам се малко, донякъде, не докрай, не напълно; поотхлабвам се, поохлабвам се. Но това бяха по-редки минути в живота му [на Аврам Немтур], когато се поразхлабваше обръчът. Д. Талев, ЖС, 348. Възелът се поразхлабил.

2. Прен. Разг. Поотпускам се, поразтоварвам се. Поразхлабихме се в събота на купона.