ПОРАЗШЕТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗШЀТВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поразшѐтам се, ‑аш се, св., непрех. 1. Разшетвам се малко. — Проводих Найдена да закара овцете в кошарата, пък аз тръгнах да се поразшетам — дано намеря някоя гъба. А. Каралийчев, В, 9. Ставате десет души. Всеки от тях ще трябва да проагитира за

акцията още по десет души .. — Ще трябва сериозно да се поразшетаме — .. — Ако чакаме само на настроението на хората, ще се излъжем. Г. Караславов, ОХ III, 72. — Накъде така, Велчо? — Пощя ми се да се поразшетам малко на въздух. Ще ида до Царевец и ще се върна. Г. Дръндаров, ВЗ, 51. И той, като се поразшета измежду служителите и им подшепна бързо да оправят всичко, успокоен, отиде при ревизора. Ст. Даскалов, СЛ, 439. — Нова година ще посрещаме! Виж там, измисли някой деликатес! — обърна се командирът Добри към домакина на четата. — Поразшетай се из склада! В. Турийски, Д, 79.

2. Само несв. Разшетвам се малко от време на време. Сутрин се поразшетвам.

— Друга (диал.) форма: поразшъ̀твам се.