ПОРАЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРАЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поразя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. За мълния, гръм — падам върху някого или нещо като го вцепенявам, убивам или унищожавам, изпепелявам; удрям. Но сред отслабващия тътен на гръмотевиците, които още поразяваха тая земя, почваха да се промъкват от всички страни на хоризонта плахи, нежни, звънтящи от радост гласове. К. Константинов, ППГ, 360. Безумието у Ничше настава след като го поразява мълнията. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 36. — Летос, свети Илия ме гръмна право в сърцето. От оня злочест ден, когато огнената стрела ме порази, аз почнах да бера душа. А. Каралийчев, МИ, 73. А клетвата е като гръмотевица — тя пада ненадейно и поразява с еднаква сила както гнилия пън, така и свежата фиданка. Г. Караславов, ОХ I, 201. ^● Безл. Старците ме съветваха да не стоя под дърветата, когато се святка, за да не ме тресне и да изгоря като въглен. Защото гръмотевиците падали по високите баири и по старите дъбове. След всяка буря чувах, че някъде се треснало и убило човек, поразило добитък, пламнали купни сено. К. Калчев, ПИЖ, 70.

2. Убивам някого, обикн. с рязко, бързо и точно движение, със замах. И на св. Христофор не трепваше ръката, като я вдигнеше, за да порази на място, .., безчестния търговец на пазара. Елин Пелин, Съч. IV, 28. Той можеше да има тоя върховен героизъм — да не прокълне от кръста си мъчителите си, да ги не порази с едно само помисляне. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 141. Ах, колко ужасно е това! Да се усмихваш на другаря си, а зад гърба му да точиш ножа, с който ще го поразиш. М. Марчевски, ТС, 72. Ръката ти е силна — ето мечът — / вдигни го ти и порази ме мигом. Г. Райчев, ЕЦ, 27. // Убивам, унищожавам. И тогава той [фон Гайер] почувствува смъртта — не обикновената смърт, която поразяваше тялото, а другата, която отнемаше всяка надежда. Д. Димов, Т, 513. Жестоки трагедии са разтърсвали тия стени. Една неумолима и свирепа Съдба е поразявала властните мъже и жени, дръзнали да се изправят насреща ѝ. К. Константинов, ПЗ, 209. Жаби‑

те поразяват всичките инсекти, изобщо те им са най-големите неприятели; те ловят мухите, пчелите, червеите. Лет., 1876, 57.

3. Нанасям съкрушителен удар върху противник (войска, държава и под.) и го побеждавам; унищожавам. "И ще дойде, и ще порази Египетската земя: който е за смърт, ще бъде предаден на смърт; който е за плен, ще бъде в плен и който е за под меч — под меч..." Ст. Загорчинов, ДП, 495. Преди година време ние го поразихме, но не поразихме цялата сила на ромеите и защо сега да я обръщаме пак срещу себе си? Д. Талев, С II, 149. Късно през нощта той ме заведе в една стая, извади знамето от един долап, .. — Кажи, хубаво ли е? Как ще се бием под него! Ще поразим Турция! СбЦГМГ, 221. Когато неприятелските войски били далеч от стените на Сиракуза, Архимед ги поразявал с далекобойните си каменохвъргачки. Матем., 1967, кн. 2, 6. Вдигат те черна десница без страх / и поразяват със жупел и пламък / храмът чутовен, дор камък о камък — / вихрен развява го прах. Г. Райчев, ЕЦ, 81.

4. Улучвам точно, удрям определен обект при стрелба или състезание; уцелвам. Не знам, царице, / отгде е ваша милост и дали / по вашите места ще се намери друг / такъв мерач, непогрешим в стрелбата... / Но този Захо... Вижте го... Ей на! / Щом вдигне лък и мигом поразява. Г. Райчев, ЕЦ, 73. За много кратко време, без излишни редове, с голямо майсторство в стрелбата състезателите поразяваха целите и често караха наблюдаващите ги да ръкопляскат и гласно да изказват възхищението си. НА, 1959, бр. 3406, 2. // Стесн. Воен. Удрям точно определен обект с разрушителна, унищожителна сила; унищожавам. Картечен и автоматен откос го поразява мигновено. Той пада на стъпалата, без да успее да гръмне дори. Ж. Колев и др., ЧБП, 42. Оттам изведнъж се раздават редки изстрели, тия първи изстрели, които най-много поразяват и събуждат парливи и тъпи болежки. Й. Йовков, Разк. I, 73.

5. Причинявам вреда на нещо, правя нещо непълноценно или негодно; съсипвам, увреждам, повреждам. По-добре да отстъпи, но овнешката капа да си остане здрава — зер къде щеше да му излезе краят, ако нейният човек поразяваше за било и не било по един нов калпак всеки ден! А. Гуляшки, ЗР, 178-179. Прибери ми от Цветанови новия ремък, дето го забравих, че може да го поразят децата. Ив. Вазов, Съч. VI, 126. Станка се спираше, гледаше опушените тавани, проядените греди, разкривените рамки на врати и прозорци .. тя беше безсилна да преобрази онова, което беше правено толкова отдавна .. и което годините съвсем бяха поразили и обезобразили. Г. Караславов, ОХ I, 73. Преди една седмица тука се е развихрила силна буря и е съборила гнилите колци на лозите. — Порази ми лозето! Отиде ми високият добив! — ядосва се Тотка. А. Каралийчев, ПД, 162. Дръвчетата са белосани и увити със слама да не ги поразят гризачите, между редовете е разорано. РД, 1958, бр. 356, 2.

6. За болест, болестен признак или вредно въздействие — засягам някого или някой негов орган като го увреждам, разболявам. Това изстиване на краката и слабият пулс — бяха обезпокоителни .. Той .. знаеше, че изстиването върви нагоре, то може да порази сърцето и тогава — край. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 466. Как действуват радиациите върху хромозомите и другата наследствена материя? Лъчите навлизат в човешките клетки, поразяват хромозомите, поразяват нуклеиновите вериги. Хр. Одисеев, ТН, 146. Холера свирепствоваше с невероятна жестокост; в градове, в села, навсъде тя находяше жертви и поразяваше без различия сиромаси и богати, жени и мъже, старци и деца. С. Радулов, ГМП (превод), 20. Страшната чума поразила и неговата челяд. Умрели сестра му и син му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 211. Грипът порази бъбреците му.

7. Прен. Дълбоко засягам някого, като нарушавам душевното му равновесие и предизвиквам обикн. отрицателни изживявания, емоции; стъписвам, потискам, съсипвам. Нищо не поразявало детското съзнание така страшно, както конфликтите между възрастните. Деветдесет на сто от неврастениците били деца на разведени, плодове на нещастни бракове. Н. Стефанова, ОС, 59. Тая несполука го порази. Той се промени, стана мрачен, лицето му се прибули с дълбока, строга тъга. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. То не можеше да си представи ясно, какво е станало, но общата скръб и писъците на леля му Йовка бяха поразили душата му. Елин Пелин, Съч. III, 83. Тя [Ния] се зарадва, че се завръщаше в Преспа, та и скръбта не я порази тежко, като видя баща си полужив, онемял, с грозно изкривено лице. Д. Талев, ЖС, 463. И трепетно внимава на приказката чудна / за минало детинство, / .. / Кога неволи още не са ни поразили / и впрегнали догробно на черен труд в хомота. П. К. Яворов, Съч. I, 17. В дните на щастието, .., от любовта ѝ получават вдъхновение най-нежни и хармонични стихове, а кога нещастията го поразяват внезапно, .., той [Данте] се изправя и, .., създава великата поема. К. Величков, ПССъч. I, 313. ^● Обр. Арестите, побоищата и концлагерите извършиха своето подло дело — поразиха неговото любвеобилно сърце. Г. Караславов, Избр. съч. III, 287. Забави той победните дела / на верния и храбрия болярин / и не срещу неверните врази, / а го изпрати тук при теб, царице, / сърцето ти без меч да порази. М. Петканова,

ЦТ, 15. // За думи, вест, новина — засягам дълбоко съзнанието, чувствата на някого; стъписвам. — Войска, другари! .. Тази ужасна вест премина като мълния и порази всички. Бойците скочиха на крака и започнаха да се стягат за бой. К. Ламбрев, СП, 61. — Убиха доктор Янакиев .. Вървете по-скоро, че ви вика — със задъхване каза някой от улицата .. Новината го порази, но не предизвика у него нито съжаление, нито скръб. Ем. Станев, ИК I и II, 290. Известието обаче, че Санстефанска България е раздробена в Берлин, порази и помрачи всинца ни. СбЦГМГ, 223. Нова отровна вълна̀ го сграбчи. Тая новина, че не се знаело колко пари имало в куфара, го тъй порази, че той се отпусна и падна на стола. Д. Немиров, БЛ, 50. Виденов почувствува как думите му го поразиха и тутакси съжали, че ги е казал. Д. Фучеджиев, Р, 136. Претурил столовете на разменителите и казал: — Дигнете това оттука и не обръщайте дома на Отца моего на дом за търгувание. Силните думи на Иисуса Христа поразили сичките. Т. Икономов, ЧПГ, 22.

8. Правя силно впечатление, привличам вниманието, предизвиквам изключителен интерес; изненадвам, учудвам, удивлявам. С най-спокойна съвест мога да кажа, че никога нищо от природата не ме е така поразявало, както Червеното море. П. Вежинов, ДМ, 14. Тримилионният Кайро ни порази преди всичко с модерната си красота. С. Северняк, ОНК, 254. Тогава тя го поразяваше с крехката си женственост и ранна зрелост. Н. Антонов, ВОМ, 160. Сред общия шум мен изведнъж ме порази говорът, който долиташе от една маса в дъното. Приказваха на моя роден език. Б. Шивачев, ПЮА, 52. Ние познавахме добре съдържанието на книгата, .. Онова, което ни порази, беше библейското заглавие: "Да бъде ден!" Самото заглавие беше старинно, поетично и събуждаше вълнуващи мисли. А. Каралийчев, С, 202. Кукушкин се облече набързо и тръгна, .. На улицата го порази хубавата бяла нощ. М. Марчевски, П, 118. // Правя силно впечатление и смущавам. Огнянов забележи кръвта, но това го не учуди, нито порази. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 158. Младостта и юначеството на нашите офицери-капитани, .., както и победите, които удържахме против всяко предвиждане, еднакво поразиха и изненадаха света. Ив. Вазов, Съч. II, 161. Телеграмата хвърли в паника капитан Пагели. Порази го нейният взискателен тон. Н. Антонов, ВОМ, 107. Боян застана смирено пред натъжената си майка и нейните тъй рядко виждани преди и след обявяването на войната сълзи, го поразиха. Майка му плачеше. Ц. Церковски, Съч. III, 135.

9. Остар. и диал. Харча, пилея. Членовете от всяко съсловие (еснаф) можаха по тоя начин да си съставят еснафски банки, които да бъдат заедно и пестилища, .., като си влагат там спестеното, а не да го поразяват по пиене и по други безполезни и вредителни нечта. Лет., 1874, 221-222. — Какво, бе комшу, пакост ли някаква, а? — Бе, холан, остави се... Сто пари — сто пари поразили дечурлигата. За газ ги бях приготвил. Отпънали ги от майка си и туй-то. Да ги заколи човек... Ц. Церковски, Съч. III, 216. поразявам се, поразя се страд. При някои болести червените кръвни телца се поразяват. ВН, 1960, бр. 2662, 4. Една голяма част от града Страсбург, неговите театри, училища, чъркови, книгохранителници с най-скъпи древности ся поразиха от бомбите на неприятелите. Лет., 1871, 225-226.

ПОРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; поразя̀ се св., непрех. 1. Ставам изненадан, удивен от нещо или някого, което е неочаквано, ненадейно или приковава вниманието ми, мислите ми, чувствата ми в определен момент; изненадвам се, учудвам се, удивлявам се, смайвам се. Коце сега цял трепереше. В тоя миг той чу да бие градския часовник. Машинално извади своя и се порази — часът беше 12! Те [родителите] са там, на трапезата, чакат него... А. Страшимиров, А, 114. При среща с който и да е съветски човек, ти се поразяваш от дълбоките му познания по всички въпроси. Н. Фурнаджиев, МП, 39. Теодосий ся порази от едно такова Атилово известие, и ся замая, като чу, че му ище и Хрисафия. Г. Кръстевич, ИБ, 345.

2. Остар. и диал. Повреждам се, ставам негоден; увреждам се, развалям се. Днес ще копаем мамулите, казвам аз, тя [жената] се дърпа — не, та не, бобът щял да изгори, цвеклото щяло да се порази... В. Нешков, Н, 383. — Бабо Луко, и тази ли зима остана сама? — Че кой да е при мен, Тинке? Всеки си гледа работата, къщата, децата. Викат ме при тях в София, .. — ама на кого да оставя къщата? Толкова години съм я пазила, да я оставя сега да се порази. А. Каменова, ХГ, 160. Кученцето му преметнало въз книжата му запалена свещ, .. и така за един час ся поразило всичко, что бил изброил и пресметнал. Й. Груев, СП (превод), 58.

3. Диал. Махам се, изчезвам, пръждосвам се. Кърджи Осман е пратил за тебе двама заптии .. Тръсят те под камен .. Аз им казах, че си отишел на Бели Мел тая вечер .. и те се поразиха надолу. Ив. Вазов, Р, 7. — Порази се от нивата ми, бре! — извика Минко яростен. Ив. Вазов, ЖИ, 92.

◊ Господ (бог) да те (го) порази; гръм да те (го) порази; чума<та> (пораза<та>) да те (го) порази. Разг. Обикн. вметнато. Възклицание за изразяване на силно недоволство от някого или омраза към някого. — Господ да го порази, изедник с изедника му! — проклинаха го бабичките. Г. Караславов, СИ, 146. Хай да ги порази Господ с поганци

нѐдни! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 161. — Що думаш, бабо Ивано? И в наше село ли има вещици? — И в нашето зер, ами как? Малцина ли са тук от ония, бог да ги порази. М. Смилова, ДСВ, 102. — Нека болярите се карат, гръм да ги порази, ами ний, отроците, да не патим! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 252. Откъде се научил, чума да го порази, взе да се влачи у тях и все се кръсти, и все нагоре показва. Г. Караславов, СИ, 18. Говорила, че уж се била годила за доктора! .. Кой ли пък ѝ вярва? Вещицата, бива я само за таквиз — на̀ — поразии. Пораза да я порази! Й. Йовков, М, 133-134. Като че (сякаш) гръм (гръмотевица) ме е поразил (а). Разг. Много силно съм изненадан и не мога да реагирам. Тя завъртя пак пачаврата в тенджерата, но майка ѝ подаде само глава от прага и рече: — Той дойде .. Станка се изправи и остана вцепенена, като че гръм я порази. Г. Караславов, ОХ I, 96. Кметът и горският пазач се гледаха втрещени един друг, сякаш ги беше поразила гръмотевица, и не знаеха какво да предприемат. К. Калчев, УЧС, 27. Поразявам / поразя като гръм (мълния, светкавица) някого. Разг. За някакво събитие, факт, вест, думи и под. — изненадвам силно някого; стъписвам, шокирам. — Аз едничък Бачо Киро съм, / без страх от турци комита съм .. Тия стихове слисаха турците със своята сила, с безстрашието и гордостта, които бликаха от тях. Те ги поразиха като гръм. Зл. Чолакова, БК, 140. Едва сега той помисли сериозно, че е болен, почувствува краката си вдървени, особено десния, и това съзнание изведнъж го порази като мълния. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 403. Като светкавица го порази мисълта, че собствено молитвата не е за живот, а за смърт. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 470.