ПОРАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРАНЀН
ПОРАНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от пораня като прил. Диал. Наранен, изранен. Жени с измъчени лица, приведени надве от цедилниците с пеленачетата, ждрапаха боси, с поранени нозе. Й. Вълчев, СКН, 368.