ПОРАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пораня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Наранявам. поранявам се, пораня се страд.
ПОРАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; пораня̀ се св., непрех. Диал. Наранявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.