ПОРАСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРА̀СТЯМ, ‑яш, несв.; порастя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Пораствам. Детето в Атини порастяло в челядта си, на грижите на родителите си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 91. От ден на ден числото на жителите му порастя. С. Бобчев, ПОС (превод), 78. Злото все порастя; за малко време цяло село не говори за него освен за тези жаловити явления. Ч, 1875, бр. 4, 170.

2. Прех. Само св. Положа грижи за отглеждането и възпитанието на някого; отгледам, отрастя, отхраня, изхраня. — Ами тъй на̀. Отгледах ви, порастих ви, отсега нататък само ще ви преча.. Майката трябва до време, сетне става лоша и чужда. И. Петров, НЛ, 76-77. порастям се, порастя се Страд. от порастям във 2 знач.