ПОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РВАМ, ‑аш, несв.; по̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. по̀рнат, св., прех. 1. Поря, разпарям малко, една част от нещо. Ще порнеш ли само страничните шевове на полата.

2. Прорязвам, цепвам, пробивам с нещо остро. — Стоиле, анатемнико, не така, не така — викаше той на предишния морав от залисия и горещина царски слуга, който де с ръце, де с нож се мъчеше да разкъса сърнето.. И той не само приказваше, ами сам запретна ръкави: тук порна опечената загоряла кожа, там разчупи плешката. Ст. Загорчинов, ДП, 372. Нашият пленник имаше някакъв неприятен цирей на бедрото,.. Нашият доктор .. на бърза ръка го порна със скалпела си и го попревърза доколкото му позволяваха оскъдните превързочни средства. М. Гръбчева, ВИН, 319. Половината от лицето му бе окървавено, защото парче от счупено стъкло, паднало отгоре на главата му, бе го порнало под дясното слепоочие. Т. Харманджиев, КВ, 136. Муса Кесаджи, той на Марка дума: / "Марко шъйретино, ти ме излъга, / ах, да ма порнеш по дребните ребра, / да ма видиш със колко съм сърца". Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 89. На един гвоздей си порна панталона. порвам се, порна се I. Страд. от порвам. II. Възвр. от порвам във 2 знач. Ни си ябълка разряза, / .., / йъм си са в сърцето порна. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 155.

ПО̀РВАМ СЕ несв.; по̀рна се св., непрех. Разпарям се малко, в някаква част. Полата ми се порнала при ципа.