ПОРЕВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЕВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; порева̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Рева, плача малко, кратко време. Пристигането на генерал Сирмаков не спря женските и детските писъци.. — Реват, а? Е, нека си пореват. Д. Ангелов, ЖС, 572. Осветихме си, както му е ред, една неделя паметника, пореваха жените, почерпиха се мъжете и всяко чудо за три дни. Чудомир, Избр. пр, 131. Петко не я утешаваше. Като че ли му бе приятно да пореве малко на коленете му. Ст. Даскалов, СЛ, 365.

2. Само несв. Рева, плача от време на време. Детето понякога поревава, но общо взето е спокойно и кротко.

3. Диал. За животно (едър бозайник) — издавам кратко време характерни силни звуци, глас, рев; изревавам. Кравата беше си дошла, блъскаше залостената протка с рога и се мъчеше да си отвори. Като не можа, тя навири влажната си муцуна и порева тъжно. Ст. Марков, ДБ, 64. Пикильо пада, а Жуан Батиста в тържеството си изпусна див рев. Тъй без съмнение поревава и хиената, когато приближава да грабне своята корист. Н. Михайловски, ПА (превод), 93. Малко теленце порева. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 2. Крава Горана порева, / и невеста я попита: / "Що ревеш, краво, Горано — / дали ти нема телето?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. Като си мечка порева — / на царювите палати / пенджурите са трошаха. Нар. пес., СбНУ ХХV, 98.

4. Прен. Диал. Изричам, извиквам нещо с много силен, висок глас; изревавам. Изкачили се на върха и поревали в един глас: "Боже, боже-е-е-е-е, къде си боже! Боже, боже-е-е, къде си боже, да ни видиш на какъв сме хал!" Н. Хайтов, ШГ, 143. На третия ден не ме сдържа и тръгнах да викам аллаха от Бъзов камък, да го питам! Бъзов камък е високо, в гората. Побих се на средния чукар и бясно поревах да слезе, да си видим сметките. Н. Хайтов, ШГ, 278.