ПОРЕВАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЕВА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поревавам. Той са хвърли върху ѝ [на тигрицата]. Тези, които гледаха и слушаха, чуха в същото време едно пореваване и едно извикване. Ч, 1875, бр. 10, 473. С поревавания успява да получи желаната играчка.