ПОРЕВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЀВКА ж. Остар. и диал. Желание, приискване; пощявка, ищах, пощяване, щение, пощянка. На нас, малките, всякога даваха да отпием по малко и от ракията, и от виното — за "поревка", както тогава казваха. Д. Казасов, ВП, 40. Денната треска захваща с малко треперане,..; горенето за вода е силно, езикът бял и широк; човек няма никаква поревка за ядене. Ив. Богоров, СЛ, 28. Преди три хиляди години човекът е живял тук;.. човек със своите мисли, със своите страсти, със своите поревки и угоди, със своите тегла. Знан., 1875, бр. 17, 271. Защо не пощявка или поревка, от глагола ревна, като употребява народа и двете, а не похта и пощянка. Ч, 1875, бр. 9, 419.