ПОРЀДОМ

ПОРЀДОМ нареч. Нар.-поет. Поред, последователно. Три вечери поредом обикаля / край Недините пусти двори Бойко. П. П. Славейков, ЕП 1907, 153. Със хубава усмивка поклони се / една жена мъжествена пред нас, / поредом се със всичките здрависа, / добре дошли ни каза с ясен глас. Н. Марангозов, ЯВ, 86. Стоян дружина посъбра, / и вяра и клетва сторили: / "Кога на пътя тръгнеме, / който се болен разболее, / поредом да го гледаме, / и на ръце да го носим". Нар. пес., Христом. ВВ II, 119. У трите гнезда славеи, / и трите пеят поредом. / Един ми пее до вечер, / втория пее по среднощ, / третия пее по заран. Нар. пес., СбВСтТ, 748. Нар.-поет. Ред поредом. И, като пред свой, пред мен / ред поредом изповяда / и по|мисли и мечти. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 58. Два са бора ред поредом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри. Нар. пес., Христом. ЦР, 65.

Списък на думите по буква