ПОРЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РЕЗ¹ м. Диал. Внезапна тежка беда или щета.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.

ПО̀РЕЗ² м. Остар. и диал. Данък; дан, оброк, дажба², даждие. От селяните пак да събере? — И то не може. Младен им извади душата с оня училищен по̀рез. Всички бяха викнали аман. Т. Влайков, Съч. III, 226. Израилските синове.. ся благодариха щото повечето от народите, които обитаваха в обетованата земя, да им плащат само йедин порез. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 298. На заседанието след няколко дена всеки общинар дошъл с бележки в ръка.. Налагат [общинарите] с порез и кръчмите. П. Мирчев, К, 93-94.