ПОРЀКЛО

ПОРЀКЛО1, мн. ‑а, ср. Диал. Прякор.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОРЀКЛО

ПОРЀКЛО2, мн. няма, ср. Остар. Потекло, произход. Ние приемаме Шафариковото мнение, че те са били от чудско или финско порекло. При това бръзаме да забележим, че нас твърде малко ни занимава пореклото на тези блъгаре, защото този въпрос си няма мястото в историята на наший народ, който не е техен потомък и няма нищо общо с тях, освен само името, което той случайно прие от тях. М. Дринов, ППБН, 41. В изучаванието на главните питания по историята на нашия род, ний трябваше да са попитаме също кое е произхождението или пореклото на человека. Ч, 1875, бр. 8, 338. По-после П. И. Шафарик в последнето си съчинение "За пореклото и отечеството на глаголицата".., отдава първото глаголитско съставяне на изобретателния свети Кирилов гений. Ив. Момчилов, СО (превод), 130. Египтените представляваха марта под изображението на един пърч,.., и с един вол, който правяше една бразда. Дали това браздене не ще е пореклото на названието бразден, който старите българи са давали на марта. Ч, 1875, бр. 11, 527-528.

Списък на думите по буква