ПОРЕЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЀЧИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Земите, местността, където протича река; долина на река. В началото на турското робство Килифарево е било административен център на всички села в поречието на Килифаревската река, включително и Трявна. Й. Радичков и др., ГСП, 135. Така великият войвода пак се настани здраво по всички места, които ромеите бяха успели да си вземат назад по поречията на Бистрица и Пиней. Д. Талев, С II, 196-197. Турците напразно чакали девойката да се върне по-рано. А тя стигнала Босна, минала край Папия, обходила колибите по цялото поречие на Велека и се задала от село Ковач към брега, когато слънцето заничало зад последния рид на Странджа. Ст. Станчев, ПЯС, 106. Бяха стигнали реката, по чието поречие нагоре беше пръснато родното му село. Й. Стоянов, ПД, 27.

2. Прен. Рядко. Хората, които населяват такова място. Втори ранен. Офицерът каза,

цялото поречие е въстанало. Н. Каралиева, Б, 79.